Семейно планиране и репродуктивно здраве

Семейно планиране и репродуктивно здраве

В последните години се забелязва положителна тенденция все повече жени да се замислят за своето здраве преди да забременеят. Подготовката преди забременяването ще увеличи шансовете ви да имате здраво бебе, както и протичането на  безпроблемна, спокойна бременност и раждане.

Изследванията преди забременяване са част от подготовката за една успешна бременност. Някои от заболяванията могат да се профилактират и лекуват адекватно само преди забременяване, тъй като по време на бременност не могат  да  се използват всички възможни лекарства.

Първата стъпка е  да се направи гинекологичен преглед и консултация, за да се отхвърлят проблеми с половите органи.

По време на консултацията е добре да споделите:

  • Има ли наследствени заболявания в семейството Ви. За целта е добре предварително да разпитате родителите и роднините си за здравословни проблеми, които те имат, в това число и психични заболявания
  • Имате ли установени хронични заболявания
  • Приемате ли или ако сте приемала лекарства, които смятате, че могат да имат връзка със забременяването или с бременността
  • Вредни навици като употреба на алкохол, наркотици или тютюнопушене
  • Ако работите във вредна/рискова среда
  • Ако сте претърпели хирургична(и) интервенции
  • Предходни раждания или аборти

Втората стъпка е да се направят няколко изследвания, които  ще бъдат назначени по време на консултацията в зависимост от текущото здравословно състояние, наличието на фамилна обремененост, начина Ви на живот и хранене.

След комплексния анализ на здравното състояние, ще се изготви алгоритъм на поведение, за да може Вашето тяло да бъде максимално готово за предстоящата бременност.

Това е комплексно изследване, което цели да определи потенциала на яйчника, наличния брой и качество на яйцеклетки в него.  Определянето на яйчниковия резерв дава възможност на всяка жена да бъде информирана за своя шанс да постигне бременност и да планира по-ефективно раждането на деца.

Препоръчва се всяка жена след 35 години, особено важно е за жените, чиито майка или баба са навлезли рано в менопаузата ( преди 45 г. ) и при наличие на следните състояния:

  • След операция на яйчниците или на други органи в малкия таз
  • След химиотерапия и/или лъчетерапия
  • С автоимунни заболявания
  • При съмнение за преждевременно намален яйчников резерв

Извършва се по следния начин:

  • Ултpaзвyĸoвoтo определяне на броят на aнтpaлнитe фoлиĸyли (AFС) носи обективна информация за яйчниĸoвия резерв. Tecтът се извършва в ранна фoлиĸyлapнa фаза (2-4-ти ден oт менструалния цикъл), ĸaтo ce oпpeдeлят фoлиĸyлитe c размери 2 – 10 мм в двата яйчниĸa. Πpи cpeдeн бpoй aнтpaлни фoлиĸyли, пo-мaлъĸ oт 5, ca нaлицe чувствително намален яйчниĸoв резерв.
  • Oпpeдeлянe нa cpeдeн oвapиaлeн диaмeтъp (МОD). Извъpшвa ce в paннa фoлиĸyлapнa фaзa (2-4-ти дeн oт мeнcтpyaлния циĸъл). Πpи cтoйнocти нa средния oвapиaлeн (яйчниĸoв) диaмeтъp пo-мaлĸи oт 20,6 мм e нaлицe гoлямa вepoятнocт зa намален яйчников резерв.
  • Базални стойности на хормони в ранната фоликуларна фаза: FSH, Estradiol, Инхибин В и АМХ.

Интраутреринна инсеминация

Когато при жената е налице спонтанна или естествена овулация, тя се проследява чрез серия от ултразвукови и хормонални изследвания. Изследват се нивата на базалните хормони Естрадиол (E2), Лутеинизиращ хормон (LH), Фоликулостимулиращ хормон (FSH), Пролактин и Тироидстимулиращ хормон (TSH).  

В някои случаи обаче се налага овулацията да бъде стимулирана преди процедурата. Стимулирането се извършва чрез медикаменти и целта е узряването на доминантен фоликул и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка. Проследването на овулацията се извършва с помощта на хормонални изследвания и  ултразвуков  преглед. Решението дали овулацията да бъде стимулирана се взима от лекаря, проследяващ месечния цикъл.

Обикновено процедурата се извършва около 24-36 часа след повишаването на Лутеинизиращия хормон, който показва, че овулацията скоро ще настъпи.

Необходимо е да бъде направен и тест за продходимост на маточните тръби. Тестът се извършва чрез хистеросалпингография (цветна снимка ).

Установяването на овулацията чрез ултразвуков преглед и микробиологичното изследване на влагалищен и цервикален секрет до 30 дни преди процедурата, също са сред необходимите изследвания, които жената трябва да направи преди да пристъпи към вътрематочна инсеминация.

Цикъл с интраутеринна инсеминация може да бъде приложен при пациенти с:

  • Неизяснен стерилитет
  • Лека форма на ендометриоза
  • Наличие на проходими маточни тръби
  • Отклонения в спермограмата на партньора
  • Еректилна дисфункция
  • Проблеми с еякулацията

В случаите, когато не се постигне желаната бременност след няколко вътрематочни инсеминации се препоръчва пристъпването към процедура по ин витро фертилизация, където оплождането се осъществява в лабораторни условия и след култивиране се трансферира ембрион в маточната кухина.

Интраутеринна инсеминация не се препоръчва, когато са налични следните патологични изменения:

  • Установена непроходимост на маточните тръби
  • Липса на маточни тръби
  • Данни за възпалителен процес, засягащ правилното функциониране на половата система
  • Наличие на средна към тежка форма на ендометриоза
  • Тежък мъжки фактор и липса на сперматозоиди в еякулата ( азооспермия )

IVF/ICSI

Преди да се прибегне до изкуствено оплождане е важно да се открие причината за неуспешното забременяване по естествен път. В някои случаи може да се приложат консервативни методи за лечение на стерилитет. Ако лечението е с неуспех, то ин витро процедурата е следващият метод за справяне с проблема.

Едни от най-често срещаните причини сред жените и мъжете са:

  • Запушени маточни тръби
  • Стерилитет при един от двамата партньори
  • Ендометриоза и други заболявания

Ин витро ( IVF ) оплождането е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената,  след това получените ембриони се връщат в матката.

IVF е основен метод за лечение на безплодие, когато останалите АРТ (вътрематочна инсеминация и др.) не дават резултат.

Освен обикновеното ин витро оплождане съществува и така нареченото ICSI, познато още като „интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид „. Тази процедура се прави, когато се идентифицират влошени параметри от спермограмата на партньора. Това, с което ICSI се различава от обикновеното ин витро, е метода на оплождане. При него се използва специална система, с помощта на която се избира най-добрия сперматозоид и се инжектира директно в яйцеклетката.

Етапите, които включва един IVF цикъл са:

  • Стимулация на овариалния цикъл
  • Пункция на фоликули
  • Оплождане
  • Култивация
  • Ембиотрансфер
  • Резултат